Боряна Кацарова, 
която търси истината през обектива

На 16 години Боряна Кацарова поглежда през обектива на един фотоапарат напълно случайно. После съвсем нарочно избира образование, което ще я свърже с фотографията завинаги.

През 2007 г. завършва “Художествена и приложна фотография” в НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Кънчев, а по-късно защитава и магистратура по специалността “Естетика на приложната фотография”.

Веднага след дипломирането си като бакалавър по фотография, става част от екипа на Агенция Франс Прес и в следващите 3 години е фотожурналист в българския им офис. От 2011 г. работата ѝ се представлява от френската фотографска агенция “Космос”. Представяна е в изложби и онлайн презентации във Франция, Англия, Германия, Австралия, Америка, Русия, Индия, Литва и Нова Зеландия.

Заснетото от нея в най-големия бежански лагер в света – Бидибиди в Северна Уганда, е повече от впечатляващо. В това ще се убеди всеки зрител, който ще разгледа селекцията от фотографии от проекта ѝ “Безкрай”, представени в изложбата Пет серии от тазгодишната програма на фестивал Фотофабрика.

Това, което остава невидимо, е съвършеното ѝ внимание към всяка дума, с която разказва историите на хората, чиито лица е запечатал фотоапаратът ѝ; безкрайното уважение, с което се отнася към работата си и към съдбите на героите си; невероятната емпатия към тежката човешка участ, без да насилва излишно патоса, който една от най-големите хуманитарни кризи в света несъмнено носи; и абсолютната ѝ непримиримост към човешката глупост, затрила десетки хиляди животи и пропъдила милиони хора от домовете им.

Всъщност, изобщо не сме прави. Точно това се вижда в снимките ѝ.

Първият кадър
В момента, в който погледнах през визьора на фотоапарат “Практика”, подаден ми от много близък приятел, разбрах, че искам винаги да имам възможността да виждам света и през визьора. Бях на 16 години. Най-веселото в тази история е, че баща ми повярва в това мое желание и от този момент нататък той и цялото ми семейство са ме подкрепяли винаги. Днес и брат ми е професионален фотограф.

Съвършената снимка
Съвършената снимка, според мен, е тази, която “докосва” хората, когато я видят, и която успява да ги вдъхнови, натъжи, да ги накара да се замислят.

Моментът като вечност
Всичко се учи с времето. Но за да не изпуснеш момента, мисля, че се изисква повече занаят.

Фокусът
В личните си проекти се стремя да остана вярна на социално-документалната и фотожурналистическа фотография, които винаги са били приоритет за мен. Мисля, че за момента успявам, макар и днес да е много трудно за всеки, който иска да се занимава с такъв тип фотография, да се задържи и да работи само в тези жанрове. Много колеги в България и по света успяват да го постигнат. Най-важното за мен е социално-документалната и фотожурналистическа фотография, с които се занимавам, да създават диалог.

Истината
Все още търся истината за себе си. Но фотоапаратът ме научи да вярвам в красотата и невероятната способност на човека да прощава, както и в неугасващия му стремеж да продължава напред към нещо по-добро.

Серията на Боряна Кацарова “Безкрай” е част от изложбата Пет портрета от програмата на фотографския фестивал Фотофабрика 2018 г.