Младен Антонов, който винаги търси шанса

Има една снимка – сигурно сте я виждали – на която двама души си разменят бележка през телена ограда, в кадър са само ръцете им. Годината е 1999-а, мястото е бежанският лагер за косовски албанци в Стенковац, Македония, авторът на снимката е Младен Антонов.

Може би няма по-емблематична фотография, успяла да запечата по такъв интимен, свръхчовешки начин онази мащабна хуманитарна криза. И понеже сме склонни да забравяме какво се е случило съвсем близо до нас само преди 20 години, е хубаво, че има фотографи като Младен Антонов, които с работата си успяват да ни го напомнят.

Струва ни се, че за всички години зад фотообектива, той е успял да се разбере по някакъв начин с шанса или, нека го наречем, професионалния късмет. Във фотографиите му няма и едно придихание разминаване между точния момент на натискане на спусъка и точния момент на случване на действието. И да, разбира се, че това е работата на фотожурналиста, просто при някои този синхрон не е така пленителен.

Дотук с нашите разсъждения по темата. Пускаме ви малко биографични факти за Младен Антонов, а после и какво ни каза за работата си:

Младен Антонов е специален кореспондент на Агенция Франс Прес (АФП) в Москва. От 1991 до 2003 г. работи за Европейската пресфото агенция: отразява войната в бивша Югославия, после е шеф-фотограф за Русия и шеф-фотограф за Балканите. През 2003 г. постъпва в АФП като шеф-фотограф за Източна Европа и ОНД, базиран в Москва. През 2006 г. става главен редактор на фотослужбата на АФП в седалището в Париж. През 2011 г. заминава за Вашингтон като директор на фотослужбата на АФП за Северна Америка.

Първият кадър
За съжаление не си спомням точният момент, в който се видях като фотограф. Знам, че винаги съм искал да се занимавам с новини. Първата ми идея беше да правя телевизионни новини и документални филми. В един момент вълната на събитията от улицата ме понесе, а и имах шанса да се уча от нашия голям фоторепортер Олег Попов.

Съвършената снимка
Не смятам, че съществува съвършена снимка. Ако тя съществува и аз успея да я направя, ще престана да снимам. Стремежът към съвършенство и моят характер са несъвместими.

Моментът като вечност
Винаги съм твърдял, че добрата фотография е 50% шанс, 30% талант и визуална култура и 20% занаят и апаратура. За да се възползваш от шанса, трябва да го търсиш. Без визуална култура и талант не можеш да осъзнаеш, че имаш шанс. Ако не владееш занаята, няма да успееш да го заснемеш.

Фокусът
Някой го наричат “улична фотография”. Аз го наричам “живот”. Реших да се върна към основите на фотографията и да снимам основно живота около мен, без да се занимавам с политика. Снимам това, което виждам. Ако е хубаво, и снимките са хубави. Ако е грозно и страшно, и снимките са такива. Предпочитам хубавата страна на живота.

Истината
Годините работа като фоторепортер и редактор ме направиха циник и мизантроп. Сега търся човека отново. Изглежда има надежда да го намеря.

Серията на Младен Антонов “Отново в Русия” е част от изложбата Пет портрета от програмата на фотографския фестивал Фотофабрика 2018 г.