Инге Морат: Първа сред първите

Ингеборг Морат е легенда, защото е сред първите жени, намерили своето заслужено място в тежко мъжкия (и до ден днешен) колектив на фотографската група Магнум. Работите ѝ са красиви, неочаквани, завладяващи; говорят всякакви езици, минават през жанровете и се връщат обратно, за да питат: “Сигурен ли си какво видя?” “Виж пак”, ще кажем ние, а преди това прочети малко за тази прекрасна жена.

Инге и авангардът се срещат, когато тя е на 14 години. От училището ѝ ги завеждат на изложбата “Упадъчно изкуство”. Звучи като нещо, което ще посетим с удоволствие, само че в този случай е организирано от нацистите с цел порицаване на това ужасно модерно изкуство. Инге е запленена, но и достатъчно умна, за да си трае, тъй като за изложеното били разрешени само негативни коментари, а тя такива нямала.

Това се случва през 1937 г. в Берлин, където семейство Морат живее вече от няколко години. Местят се от родната Австрия заради работата на родителите ѝ – и двамата са учени, бивши католици, обърнали се към протестантството.

След гимназията Инге Морат следва езици в Берлинския университет. Завършва със свободно владеене на френски, английски и румънски, а после научава и испански, руски и китайски. С тези езици не е никак чудно, че работи като журналист и преводач. Покрай работата си за списание Heute тя се запознава с фотографа Ернст Хаас и двамата стават чудесен тандем – той снима, а тя пише статии към фотографиите му.

Не минава много време и работата им е забелязана от Робърт Капа, който ги кани да се присъединят към новосформирания фотографски кооператив Магнум Фотос в Париж. Там тя работи като редактор и междувременно, без да иска, се научава как да бъде и фотограф. Истината е, че най-вероятно винаги е била такъв, но срещите ѝ с контактните копия на Анри Картие-Бресон (основател на Магнум) изваждат този талант от нея.

Две години по-късно Морат започва да снима. “От този момент насетне за мен беше ясно, че ще бъда фотограф”, пише тя. “Знаех, че мога да изразя нещата, които искам да кажа, като им дам форма през очите си.”

Следва пътуване до Лондон, кратък брак с британския журналист Лайнъл Бърч, работа на Острова като секретарка и чирак на Сайман Гътман, развод, завръщане в Париж, където показва на Капа първата си голяма фотографска история за работещите свещеници, и покана от негова страна да се присъедини към екипа на Магнум вече в качеството си на фотограф.

Само няколко години по-късно тя пътува по света и снима истории, които излизат в Holiday, Paris Match и Vogue. По време на работата ѝ по снимачните площадки пред обектива ѝ застават Одри Хепбърн, Бърт Ланкастър, Мерилин Монро, Кларк Гейбъл, Монтгомъри Клифт.

На снимките на “Непригодните” (The Misfits) Морат среща Артър Милър, чийто брак с Мерилин Монро е на път да се разпадне с гръм и трясък. Две години по-късно Инге Морат става третата и последна съпруга на Милър, заради когото се мести в Щатите.

През първите години от живота си в Америка Инге е предимно майка. Ражда две деца: момиче – Ребека (Ребека Милър – режисьор, актриса, съпруга на актьора Даниел Дей Люис, бел. авт.) и момче – Даниел, което има синдром на Даун и бива отгледан в институция, каквито са порядките по онова време. През тези години, отдадени на семейството ѝ, Морат продължава да работи. След стъпването ѝ на американска земя работата ѝ навлиза в същинската си, зряла фаза. През втората половина на 60-те и 70-те години издава заедно със съпруга си книгите “В Русия”, “Китайски срещи”, “В провинцията”. Докато първите две са обърнати навън, към света, и разказват за пътуванията и срещите на семейството в Съветския съюз и Китай, последната книга е повече лична и е по-скоро интимен поглед върху живота им в Кънектикът.

През 80-те и 90-те години Инге Морат продължава да получава задачи от Магнум, но и да снима самостоятелни проекти. Сред най-популярните нейни снимки са домът на Борис Пастернак, библиотеката на Пушкин, къщата на Чехов, спалнята на Мао Дзедун, художнически ателиета, гробищни мемориали – всички те обединени от идеята за лиспващия физически, но присъстващ духом човек.

Освен огромния ѝ принос към съвременната фотография и страхотната работа, която върши в редиците на Магнум, Инге Морат си служи изключително умело с думите – талант, с който започва нейната кариера. През целия си живот води дневник, а писмата ѝ към колеги и близки са истински образци на епистоларния жанр.

Ингеборг Морат умира от рак през 2002-ра, когато е на 78 години и само няколко месеца след като е изпълнила дългогодишната си мечта да се върне по родните места на предците си – Щирия и Словения. Това е документирано във филма на Регина Щрасегер Border Space (“Гранично пространство”).

“Тя е деликатен нарушител на личното пространство с невидима камера”, казва за нея писателят Филип Рот. Работлива, свръхталантлива, вдъхновяваща. Надарена с най-големия дар – да живее с отворено сърце, за да вижда невидимото и да ни го показва.

Снимка: Flickr

(English below)

Ingeborg Morath
First Among Firsts

Ingeborg Morath is a legend, because she was one of the first women who found their place in the almost all-male (even today) team of Magnum Photos. Her works are beautiful, unexpected, fascinating; they speak any language, they cross over different genres and then come back to ask us: “Did you really see what you think you saw?” We would say “Look again”, but before that you can read a bit more about this gorgeous woman.

Inge and the avant-garde art met each other when she was 14. Her class was brought to the exhibition Degenerate art. Event though it sounds like something we definitely would like to see, it was an exhibition organised by the Nazis in order to hold it up to public execration. Inge was fascinated and smart enough to shut her mouth, because only negative comments were allowed and she hadn’t got any.

This happened in 1937 in Berlin where the Moraths had already been living for some years. They had moved from their home country Austria because of Inge’s parents work – both were scientists, former catholics, converted to Protestantism.

After finishing high school Inge Morath started studying languages in Berlin University. She graduated with fluent French, English and Romanian, after that she learned Spanish, Russian and Chinese. It wasn’t a surprise that she started working as a journalist and translator. While working in Heute magazine she met photographer Ernst Haas and they became great team – he was taking pictures and she was writing articles to go with them.

Soon after their work was noticed by Robert Capa who invited them to join newly formed professional group Magnum Photos in Paris. There she worked as an editor and meanwhile she learned how to be a photographer. Probably, she had always been a photographer but her meetings with Henri Cartier-Bresson’s contact sheets brought it out from her.

Two years later Morath started taking pictures. "It was instantly clear to me that from now on I would be a photographer", she wrote. "I knew that I could express the things I wanted to say by giving them form through my eyes."

After that came a trip to London, short marriage to British journalist Lionel Birch, work in Britain as a secretary and apprentice to Simon Guttman, divorce, and return to Paris. That is the moment when she first show Capa her big photographic story about the working priests and he invited her to join Magnum team as a photographer.

A few years later she traveled around the world shooting stories which were published in Holiday, Paris Match and Vogue. During her work on motion pictures sets in front of her camera stood Audrey Hepburn, Burt Lancaster, Merilyn Monroe, Clark Gable, Montgomery Clift.

On the set of The Misfits Morath met Arthur Miller, whose marriage with Marilyn Monroe was about to fall apart. Two years later Inge Morath became the third and last wife of MIller, and moved to the USA.

During her first years in America Inge was living the life of a mother. She gave birth to two children: girl Rebecca (Rebecca Miller – film director, actress, wife of Daniel Day-Lewis) and boy Daniel, who was born with Down syndrome and was brought up in institution, which was the manner of dealing with these things back then. Morath was devoted to her family but she continued to work. After moving to America her work entered its mature phase. In the second half of the 60s and during the 70s Moratn and her husband published some books: In Russia, Chinese Encounters, In the Country. The former were looking outside telling about Inge and Arthur’s trips and meetings in the Soviet Union and China. The latter is more personal, it is an intimate look to the couple’s life in Connecticut.

During the 80s and the 90s Inge Morath was taking assignments from Magnum and working on her own projects. Some of her most popular pictures are those of the home of Boris Pasternak, Pushkin’s library, Chekhov’s house, Mao Zedong’s bedroom, artists’ ateliers, cemetery memorials – all of them were united by the idea of the person who is missing physically but their spirit is still here.

She has a huge contribution to the modern photography with her great work in Magnum, and along with that she knew her words quite well – a talent that started her carrier. During her whole life she was keeping a journal and writing letters which could be a model work in epistolary genre.

Ingeborg Morath died of cancer in 2002 when she was 78. This happened a few months after the fulfilling of one of her dreams – to go back to her ancestors lands: Styria and Slovenia. It was documented in Regina Strassegger movie Border Space.

"She is a tender intruder with an invisible camera.”, said about her writer Phillip Roth. Hard-working, multitalented, inspiring. Gifted with the greatest gift: to be able to live with open hearth which was helping her to see the invisible and make it visible for us.

Photo credit: Flickr