Вихрен Георгиев, който търси човека сред множеството хора

Той е окото зад обектива, който запечатва Хората на София. Кадрите му разказват за града, за човека, за това колко сме уязвими, нелепи, влюбени, ядосани, мълчаливи, красиви, глупави, пияни, объркани... Как сме всякакви и всичко и как в същото време сме единствените възможни. Трудна работа е тоя разказ, но пък ето какво ни сподели за работата си Вихрен Георгиев броени часове преди откриване на изложбата му в рамките на шестия фестивал ФотоФабрика.

Първият кадър
Още като ученик намерих стар фотоапарат, който никой не използваше, купен явно за снимане на няколкото семейни тържества през годината. Почнах да се интересувам, записах се в училищния кръжок. Учителят ме поощряваше, участвах в градски конкурс, където спечелих трето място. Не съм си и помислял дали се получава, или не, за мен запечатването на моменти от живота ни беше нещо интересно и завладяващо.

Съвършената снимка
Съвършената снимка е тази, която е най-близо до теб самия; когато я видиш, тя въздейства на емоционалния ти мир. Днес е една, утре – друга. Това е някак най-лесният и общоприет начин за възприемане на фотографията. Иначе, за мен, е комбинация от много неща. Имало е снимки, които са ме възхищавали с уловения си момент или с перфектната композиция и замисъл, с интересните си ъгли и светлина, с идеите си... Аз лично нямам стремежи към "съвършен" кадър. За мен снимането е интуитивен и емоционален процес. Много пъти съм се ядосвал защо не съм снимал от друг ъгъл, защо не съм кадрирал точно, защо не съм хванал повече от бекграунда и т.н. Може би стремежът към представата ни за съвършенство е много по-важен и мотивиращ, отколкото самоцелното му постигане. В изкуството няма "съвършенство".

Моментът
Още не съм се научил да не изпускам момента. Но той е много лично понятие, като излезем от шаблонните представи. Следствие е на натрупаните през годините вътрешни моменти, които са изградили погледа ни върху външните. Чисто практически е въпрос на много снимане и ходене по улиците.

Фокусът
В началото ме впечатляваше всичко, виждах интересни хора и неща за снимане навсякъде. Сега все по-трудно намирам привличащото погледа ми. Донякъде страдам заради загубата на това невинно око, но сега имам възможност да откривам по-голяма дълбочина.

Истината
Фотографията ме научи, че трябва да проявяваме повече разбиране, търпимост и съпричастност един към друг. Когато срещаш толкова много различни хора, осъзнаваш уникалността на всеки.

Хората на София е в УниКредит Студио от 22 април до 18 май.