Вихрен Георгиев, който търси човека сред множеството хора

Той е окото зад обектива, който запечатва Хората на София. Кадрите му разказват за града, за човека, за това колко сме уязвими, нелепи, влюбени, ядосани, мълчаливи, красиви, глупави, пияни, объркани... Как сме всякакви и всичко и как в същото време сме единствените възможни. Трудна работа е тоя разказ, но пък ето какво ни сподели за работата си Вихрен Георгиев броени часове преди откриване на изложбата му в рамките на шестия фестивал ФотоФабрика.

Първият кадър
Още като ученик намерих стар фотоапарат, който никой не използваше, купен явно за снимане на няколкото семейни тържества през годината. Почнах да се интересувам, записах се в училищния кръжок. Учителят ме поощряваше, участвах в градски конкурс, където спечелих трето място. Не съм си и помислял дали се получава, или не, за мен запечатването на моменти от живота ни беше нещо интересно и завладяващо.

Съвършената снимка
Съвършената снимка е тази, която е най-близо до теб самия; когато я видиш, тя въздейства на емоционалния ти мир. Днес е една, утре – друга. Това е някак най-лесният и общоприет начин за възприемане на фотографията. Иначе, за мен, е комбинация от много неща. Имало е снимки, които са ме възхищавали с уловения си момент или с перфектната композиция и замисъл, с интересните си ъгли и светлина, с идеите си... Аз лично нямам стремежи към "съвършен" кадър. За мен снимането е интуитивен и емоционален процес. Много пъти съм се ядосвал защо не съм снимал от друг ъгъл, защо не съм кадрирал точно, защо не съм хванал повече от бекграунда и т.н. Може би стремежът към представата ни за съвършенство е много по-важен и мотивиращ, отколкото самоцелното му постигане. В изкуството няма "съвършенство".

Моментът
Още не съм се научил да не изпускам момента. Но той е много лично понятие, като излезем от шаблонните представи. Следствие е на натрупаните през годините вътрешни моменти, които са изградили погледа ни върху външните. Чисто практически е въпрос на много снимане и ходене по улиците.

Фокусът
В началото ме впечатляваше всичко, виждах интересни хора и неща за снимане навсякъде. Сега все по-трудно намирам привличащото погледа ми. Донякъде страдам заради загубата на това невинно око, но сега имам възможност да откривам по-голяма дълбочина.

Истината
Фотографията ме научи, че трябва да проявяваме повече разбиране, търпимост и съпричастност един към друг. Когато срещаш толкова много различни хора, осъзнаваш уникалността на всеки.

Хората на София е в УниКредит Студио от 22 април до 18 май.

Vihren Georgiev: Searching for the Person in a Multitude of People

He is the eye behind the camera capturing The People of Sofia. His images speak about the city, about the person on the street, about us – fragile, laughable, angry, besotted, silent,beautiful, stupid, drunk or confused… How we can be anything and everything, and still can be no other way. Not an easy story to tell, yet here’s what Vihren Georgiev shared about his work mere hours before the opening of his exhibition at the sixth FotoFabrika Festival.

The First Shot
I was still at school when I found an old camera nobody was using. It had probably been bought to document the handful of family gatherings throughout the year. I got interested and joined the school photography club. The teacher was supportive, I took part in a city competition where I came third. I had never agonized over how good or bad I was, for me it was interesting enough to capture the moments of our lives.

The Perfect Picture
The perfect image is the one closest to yourself; when you see it, it interacts with your emotional world. It may change as you do. This seems to be the easiest and most widely acknowledged way to perceive photography. On the other hand, for me the perfect image is a combination of many things. There have been pictures that have awed me with the moment they have captured, or with their perfect composition and concept, with their interesting angles, with their lighting, their ideas… I am not striving for the “perfect” shot. For me, shooting is an intuitive and emotional process. I have often felt frustrated over not choosing a different angle, or not getting the frame right, not capturing more of the background, etc.
Perhaps the drive to achieve our idea of perfection is more important and motivating than the accomplishment in itself. There is no “perfection” in art.

The Moment
I still haven’t learn how to capture the right moment. And yet, this is a very personal notion once we get away from the clichés. It is formed by an accumulation of internal moments that have shaped what we seek from the moments we see in the outside world. Quite practically, it is a matter of lots of shooting and walking the streets.

The Focus
In the beginning everything used to wow me, I saw interesting people and things to shoot everywhere. Now it is harder to find something to lure my gaze. I am somewhat sorry for the loss of that innocent eye, but on the other hand now I can find a greater depth.

Truth
Photography has taught me that we must show greater understanding, greater tolerance and empathy to each other. When you meet so many people you realized how unique everyone is.

The People of Sofia can be seen at UniCredit Studio from 22 April to 18 May 2019.