Алберто Гандолфо, който събира минало и настояще в един момент

Понякога изглежда,че фотографията има свои физични закони, своя Теория на относителността, своя червеева дупка, която отваря, за да минем от едно измерение в друго, от един свят в друг, от една тоналност в друга. Това особено личи във фотографски проекти като този на Алберто Гандолфо, които срещат минало и настояще.

Младият италианец събира истории на хора, попаднали в новинарските емисии заради ужасната съдба, която ги е сполетяла: пренебрежително отношение от държавата, изразяващо се в отказ от лечение или неадекватно правосъдие, корупционни практики, мафиотски вендети. В Онова, което остава Гандолфо разказва за места и хора, които вече са в миналото, но пренасяйки ги в настоящето, поддържа проблема жив. Прави го заедно с близките на жертвите, които не се отказват да търсят справедливост в памет на мъртвите и в чест на живите.

Част от проекта на Алберто Гандолфо е и една от изложбите в шестото издание на ФотоФабрика. Единайсет истории са подредени в галерия КО-ОП, като освен по стените на пространството, те са събрани и в триезично издание.
Малко преди да открие изложбата си в София, помолихме Алберто Гандолфо да отговори на нашите традиционни блиц въпроси, свързани с фотографията.

Първият кадър
Разбрах, че фотографията ще е моят път преди около 8 години. Спомням си и първата си успешна фотография: портрет на момиче от Гамбия. Това беше може би първият кадър, за който си казах „Ето, получава се”.

Съвършената снимка
Не мисля, че съществува съвършената снимка. Но вярвам, че съвършенството е в усещането и емоцията, която снимката може да предизвика.

Моментът
Подобрих уменията си като фотограф като се научих да съзерцавам това, което е около мен, и това, което обичам. Така успявам да уловя момента.

Фокусът
Никога не съм променял фокуса на фотографията си. В нейния център винаги са били хората.

Истината
Истината за хората се променя всеки ден.

Онова, което остава е в КО-ОП на бул. Янко Сакъзов 17 до 7 юли.