Антоан Д’Агата, който не се притеснява да види красотата на света в неговата бруталност

Той е в редиците на Магнум и в световната фотографска история като един от най-провокативните творци. Само че провокацията при него не е ефект, който търси нарочно, за да може пуританите да цъкат с език, а е част от живота му. Може би затова Антоан Д'Агата не я приема непременно като нещо шокиращо и ексклузивно, а като всекидневие. А то е пълно с цялата бруталност, на която е способен светът ни. И през нея Д’Агата вижда красотата – в размитите граници, в размазаните контури, в екзалтацията да бъдеш; може би не точно както си го представят останалите, но все пак да бъдеш… Отвъд това, което не смеем да кажем и да си помислим.

Първият кадър
Спомняте ли си момента, в който се видяхте като фотограф?
Не се виждам като фотограф, а като самостоятелна личност, опитваща се да живее спрямо мислите и думите си.
А коя беше първата сполучлива фотография, която направихте?
Когато бях тийнейджър в Марсилия сложих спринцовка хероин върху празен лист фотографска хартия и в тъмнината включих осветлението за няколко секунди.
Кога си казахте, че това с фотографията май ще се получи?
Когато осъзнах, че икономиката на изкуството ми позволява да имам легален доход за нелегалните си занимания.

Съвършената снимка
Има ли такова нещо като съвършен кадър?
Снимката показва само условията и процеса, при които е създадена. А светът не е съвършен.
А изобщо стремите ли се към съвършенство в работата си?
Аз съм атеист. Единственото нещо, в което съм сигурен, е, че нито има абсолютна истина, нито съвършенство. Осъден съм безнадеждно да търся нещо, което знам, че няма да открия. И единственото ми достойнство в способността ми да не се отказвам.

Моментът
Как успяхте да развиете уменията си така, че да улавяте момента и да го правите вечен?
Използвал съм всеки възможен наркотик или сексуална практика, за да достигна до различни степени на безсъзнание, докато снимам.

Фокусът
Какъв е фокусът на фотографията ви днес?
От самото начало на заниманията ми с фотография винаги съм я използвал, за да разкрия скритата икономическа реалност в нашите общества, и за да определя моята позиция насред цялото насилие в света.
Как се промени този фокус с годините?
Всъщност не е. Заставам лице в лице със света, в който и живея, и всеки ден сам кова собствената си съдба.

Истината
Успяхте ли да научите нещо за човешката природа за всички тези години, в които виждате хората през обектива на фотоапарата си?
Животът на човека, който няма нищо, е по-ценен от живота на този, който има. Тишината на нищетата е много по-гръмка от шума на силата.
Има ли истина, която сте открили чрез фотографията?
Действието побеждава изкуството.

Инсталацията Корпус на Антоан Д’Агата е част от шестото издание на фестивал ФотоФабрика и може да бъде видяна в САМСИ до 28 юли. Повече информация има тук

**Antoine d’Agata Who Doesn’t Flinch from Seeing the World in its Brutality
**
He’s a Magnum photographer and he’s going down in the history of photography as one of its most provocative artists. And yet he isn’t looking to provoke, to make those puritans squirm and screech; he’s just looking at the world as it is. Maybe that’s why Antoine d’Agata does not perceive his work as something shocking and exclusive but rather as a reflection of our daily life. The latter is full of all the brutality the world is capable of. D’Agata sees through that brutality, and he sees beauty: in the blurred boundaries, the smudged contours, the exaltation of being, maybe not how others would have imagined it, but still – being… Beyond the things we dare not say and think.

The First Shot
Do you remember the moment when you first saw yourself as a photographer?
I don’t see myself as a photographer but rather as an autonomous person trying to be true to his words and thoughts.

What was the first successful photo that you took?
As a teenager in Marseilles I put a syringe of heroine on an empty sheet of photographic paper and turned the lights on for a few seconds.

When did you tell yourself that this photography thing might just work out?
When I realized that the economy of my art provides me with a legal income to support my illegal occupations.

The Perfect Picture
Is there such a thing as a perfect shot?
The picture can only represent the conditions and the process of its creation. And the world is not perfect.

Are you striving for perfection in your work at all?
I am an atheist. The only thing I am sure of is that there is no absolute truth and no perfection. I am doomed to search hopelessly for something I know I will never find. And my only virtue is my ability to not give up.

The Moment
How did you manage to hone your skills so you can capture the moment and make it last forever?
I have used every possible drug or sexual practice in order to reach different degrees of unconsciousness while I’m shooting.

Focus
What is the focus of your photography today?
From the moment I started dabbling in photography I have used it to reveal the hidden economic reality of our societies and determine where I stand amidst all the violence in the world.

How has this focus changed throughout the years?
It hasn’t, actually. I face the world where I live and I make my own destiny, day by day.

Truth
Did you manage to learn something about human nature in all the years of seeing people through your camera lens?
The life of someone who has nothing is more valuable than the life of those who have something. The silence of misery is much louder than the noise of power.

Is there a truth you have found through photography?
Action is mightier than art.

Antoine d’Agata’s installation Corpus is part of the sixth FotoFabrika Festival and will be exhibited at SAMSI until 28 July.