Антоан Д’Агата, който не се притеснява да види красотата на света в неговата бруталност

Той е в редиците на Магнум и в световната фотографска история като един от най-провокативните творци. Само че провокацията при него не е ефект, който търси нарочно, за да може пуританите да цъкат с език, а е част от живота му. Може би затова Антоан Д'Агата не я приема непременно като нещо шокиращо и ексклузивно, а като всекидневие. А то е пълно с цялата бруталност, на която е способен светът ни. И през нея Д’Агата вижда красотата – в размитите граници, в размазаните контури, в екзалтацията да бъдеш; може би не точно както си го представят останалите, но все пак да бъдеш… Отвъд това, което не смеем да кажем и да си помислим.

Първият кадър
Спомняте ли си момента, в който се видяхте като фотограф?
Не се виждам като фотограф, а като самостоятелна личност, опитваща се да живее спрямо мислите и думите си.
А коя беше първата сполучлива фотография, която направихте?
Когато бях тийнейджър в Марсилия сложих спринцовка хероин върху празен лист фотографска хартия и в тъмнината включих осветлението за няколко секунди.
Кога си казахте, че това с фотографията май ще се получи?
Когато осъзнах, че икономиката на изкуството ми позволява да имам легален доход за нелегалните си занимания.

Съвършената снимка
Има ли такова нещо като съвършен кадър?
Снимката показва само условията и процеса, при които е създадена. А светът не е съвършен.
А изобщо стремите ли се към съвършенство в работата си?
Аз съм атеист. Единственото нещо, в което съм сигурен, е, че нито има абсолютна истина, нито съвършенство. Осъден съм безнадеждно да търся нещо, което знам, че няма да открия. И единственото ми достойнство в способността ми да не се отказвам.

Моментът
Как успяхте да развиете уменията си така, че да улавяте момента и да го правите вечен?
Използвал съм всеки възможен наркотик или сексуална практика, за да достигна до различни степени на безсъзнание, докато снимам.

Фокусът
Какъв е фокусът на фотографията ви днес?
От самото начало на заниманията ми с фотография винаги съм я използвал, за да разкрия скритата икономическа реалност в нашите общества, и за да определя моята позиция насред цялото насилие в света.
Как се промени този фокус с годините?
Всъщност не е. Заставам лице в лице със света, в който и живея, и всеки ден сам кова собствената си съдба.

Истината
Успяхте ли да научите нещо за човешката природа за всички тези години, в които виждате хората през обектива на фотоапарата си?
Животът на човека, който няма нищо, е по-ценен от живота на този, който има. Тишината на нищетата е много по-гръмка от шума на силата.
Има ли истина, която сте открили чрез фотографията?
Действието побеждава изкуството.

Инсталацията Корпус на Антоан Д’Агата е част от шестото издание на фестивал ФотоФабрика и може да бъде видяна в САМСИ до 28 юли. Повече информация има тук