Когато не познаваш абсолютното зло...

Явор Сидеров разказва за посещението си в лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау

Бяхме в Аушвиц-Биркенау през пролетта на 2018. Влязохме с рускоезичен гид. Помня отчетливо три неща: първо, две възрастни жени, които стояха до мен там, където свършва влаковата линия в Биркенау и има редица от паметни плочи на различни езици. Гидът ни помоли да говорим тихо, защото сме спрели до останките на бомбардирания от съюзниците крематориум върху няколко метра пепел от хора.

Беше ми ужасно лошо - стана ми зле още в Аушвиц. Жените ме погледнаха косо, явно много ми е личало, и едната каза с дрезгав спокоен глас: "Дишайте дълбоко, ще ви мине". Вдигнах безпомощен поглед към тях и същата жена продължи с безизразен тон: "Ние сме свикнали, идваме всяка година от Израел. Целите ни семейства са тук, отдолу".

Второто, което ми направи силно впечатление, е колко относително нещо е историческата памет и символната сила на места като Аушвиц. Европейците, особено от източната част на континента, но също французи, италианци и испанци ходеха като ударени, с блуждаещ поглед. Руснаците бяха безмълвни. Англичаните и американците пазеха тишина. Китайците, корейците, всички други неевропейци викаха, смееха се, снимаха безразборно и начесто търпяха укорите на гидовете.

Явно нямаха съзнание за значимостта на мястото и не от липса на уважение, а поради липса на разбиране за Холокоста като цивилизационен край, абсолютен терминус. Просто за тях Холокостът е теория, a не знание – както кланетата в Нанкин са бележка под линия за нас в Европа.

Опасностите за бъдещето идат не само от релативизацията на абсолютното зло в нашия културен ареал, но и от непознаването му извън него.

Трето, силно раздвоен съм от комерсиализацията на Аушвиц-Биркенау. Предполагам, че ако искаме да го покажем на идните поколения, неизбежно е да има посетителски център със сувенири, паркинг за сто автобуса и весело гълчащи деца. Но на фона на камарите дрехи, обувки и други лични вещи на милион и сто хиляди жертви вътре, съществуването им ми се стори непростимо, инвазия на интимния свят на загиналите. Със сигурност по проблема е мислено, но резултатът е обезпокоителен. Не знам кое е правилното решение, но не се чувствах комфортно от видяното. Така или иначе, Аушвиц и комфорт са несъвместими неща. Снимки от Аушвиц не мога да споделя. Струва ми се кощунствено.

от Явор Сидеров

Фотографският фестивал ФотоФабрика открива осмото си издание с инсталация Седмият милион на 27 януари – Международният ден в памет на жертвите на Холокоста.