MEMENTO VIVERE!

Отчаяно искаме да си спомним и да продължим да помним, че сме живи. Затова си измислихме изложбата Memento Vivere, която може да видите в Национална галерия-Двореца до 12 септември. И е по-добре да го направите, защото тя включва изключителните фотографски работи на 16 български и чуждестранни фотографи, които не просто ни напомнят, че сме живи, а и че всичко наоколо има смисъл.

Ето какво ни отговориха част от тях за фокуса в живота, моментите, в които се усещаме живи, и къде се намираме между новото и старото нормално днес.

Пиер Гонор
12001050_397272307145607_7673118682885038600_o

Житейският фокус
Струва ми се, че човек има различен житейски фокус в различните си възрасти. Когато бях на 25, исках да спасявам света, но не знаех как. После започнах да пътувам и се запознах с доста хора. Сега сякаш съм по-осъзнат за всичко, което ме заобикаля. И в същото време продължавам да вярвам в поезията.

Моментът, в който си истински жив
Много е важно да се усещаме живи често, за да можем да оцеляваме, изправяйки се лице в лице със смъртта, болестите, психичните проблеми, войната. Веднъж посетих бежански лагер със семейства от Сирия. Това бяха хора, загубили всичко. И все пак и до ден-днешен са пред очите ми усмихнати.

Мечтаната историята през обектива
Не си мисля, че разказвам истории. Но снимките ми може би са въпроси към самия мен за чувствата, мислите, сантиментите, идеите, които живеят под повърхността на другия, под кожата му, и които никога не можем да видим, когато просто гледаме нечие лице. Близостта не може да бъде обяснена. И очите не са отражение на душата.

Мисирков и Богданов
_DSF4992-CC

Житейският фокус
Хората и техните истории. Мечтите и срещата с реалността, преливането им едно в друго. Памет. Документ. Отношенията настояще-минало. Всичко това разказано през образи.

В ничията земя между “новото и старото нормално”
И да е имало граница между “новото и старото нормално”, тя е премината. Вече няма спомен за нея. Живеем сега, връщане назад няма. В ничията земя остана времето. Една година от живота ни. Там останаха и всички тези, с които се разделихме.

Моментът, в който си истински жив
Днес.

Мечтаната историята през обектива
Романтична. С хепиенд. Едно момче среща едно момиче и там някъде започва филмът.

Михаела Аройо
_DSC1555_2
Снимка: Стефан Каменов

Житейският фокус
Да съм добра и полезна за хората около мен.

В ничията земя между “новото и старото нормално”
В периода между „новото нормално” и „старото нормално” изоставих някои съмнения и страхове. На границата между двете настъпи преосмисляне на ценностите – завърнахме се към емоционалните и родовите си корени. В „новото нормално” се старая да мечтая и да действам по-смело.

Моментът, в който си истински жив
Винаги, когато съм на път. Когато покрай прозореца ми се редуват села и градове, когато улавям различен пейзаж всяка минута, когато виждам строителни работници, деца, които си играят, баба на пейка пред къщата си, залеза, който е красив навсякъде, тогава си припомням, че съм част от нещо, което е по-голямо от проблемите ми, съзнанието ми се ободрява и просто искам да живея.

Мечтаната историята през обектива
История, която улавя духa на времето и която буди въпроси у зрителя.

Денислав Стойчев
denislav-stoychev

Житейският фокус
Близките ми хора. Именно те настояват, че трябва да разсея този концентриран фокус.

В ничията земя между “новото и старото нормално”
Разбирайки света единствено през настоящето, Covid пандемията е сътресение, което наистина даде начало на "новото нормално". Но наблюдавайки човешката история – дори само съвременната история – в по-широк план, виждаме как това не е първият подобен разделител на старо и ново нормално.

В ничията земя пропадна доверието към научните и здравни авторитети, предимно у представителите на развития свят. Крахът при културното общуване онлайн и критичното приемане на информация не е ново явление, но кризата го задълбочи.

Моментът, в който си истински жив
Почти всяка сутрин и всяка вечер, когато тревожните мисли и надпреварването с времето не са нахлули или са вече отшумели.

Мечтаната историята през обектива
Истории, които се случват далеч от големите градове и струпванията на хора.

Денис Бучел
Denis_Buchel

Житейският фокус
Да съм по-добър днес като човек, отколкото бях вчера.

В ничията земя между “новото и старото нормално”
Търпение и човечност.

Моментът, в който си истински жив
Когато се влюбих, когато се отчаях, когато се родиха децата ми...

Мечтаната историята през обектива
История за живот, живот и пак живот… И така, докато ще снимам.

Георги Кожухаров
19_Georgi

Житейският фокус
Все още не знам кой е.

В ничията земя между “новото и старото нормално”
„Новото нормално” за мен се явява допълнение към „старото нормално”. Всеки сам поставя границата. В ничията земя останаха жертвите.

Моментът, в който си истински жив
Седях на един плаж на остров Сокотра в Йемен с няколко местни жители. Прекарахме целия следобяд, дъвчейки кат и си говорихме за всичко. Беше много хубав следобяд на едно от най-изолираните места в света. За първи път дъвчех кат, а местните за първи път слушаха блус, който им пусках от телефона си. Преди слънцето съвсем да залезе си направихме снимки и клипчета за спомен близо до място, където се срещат Индийският океан и Арабско море.

Мечтаната историята през обектива
Бих искал да разкажа дълга история.

Гаро Кешишян
6acda9862cf8106bb090b42229fd20e1

Житейският фокус
Никога не съм се фокусирал само върху едно нещо… И все пак: най-много ме
интересува да направя един свестен фокус в живота си, т.е. да се изкарам свестен човек.

В ничията земя между “новото и старото нормално”
18-процентното сиво. Ако черното е едната граница, а другата е бялото, то посредата остава сивото. И който овладее това сиво, да знае, че той е майстор на живота си.

Моментът, в който си истински жив
Когато целунах за първи път едно момиче, се почувствах истински жив. Преди това си мислех, че съм само един клоун.

Мечтаната историята през обектива
Чуждите истории са това, което искам да разкажа. Аз се вживявам в своите модели и така успявам да разбера какво има около мен. Иначе не става. Баба ми казваше: „Огънят гори само там, където падне“.

Вера Гоцева – Lomovera
lomovera

Житейският фокус
Този въпрос може да има различен отговор през годините, но в същината на
всичко е Времето. И по-точно опита ми да го живея. Спомените за миналото
време и как то ме дефинира. Визията за бъдещето време и коя ще съм тогава.
Времето, което гледам през своите очи, тези на близките си и историята.

В ничията земя между “новото и старото нормално”
Безспорно всички изгубихме нещо в „старото“ и сме други в „новото“, дори
да не си даваме сметка за това. Някои загуби са тежки, други
освобождаващи. В тази еластична граница лично аз се доближих още повече
до себе си с всички рискове на това разпознаване. Не че и иначе не се случва,
но пандемията подейства като ускорител. Джоан Дидион бе писала: „Вече
загубих връзка с няколко души, които бях“. В някакъв смисъл това се отнася
за всички ни.

Моментът, в който си истински жив
Чувствам се като фокусник, от който се очаква да бръкне в шапката и дa
извади един-единствен фрапиращо бял заек. Истината е, че в шапката има
много зайци, много големи, малки и още по-малки моменти, които са ме
карали да се чувствам истински жива. Последният бе вчера, когато настъпих
няколко разпилени на пода играчки и стъпката ми премина в нелеп танц.

Мечтаната историята през обектива
Връщам се към първия въпрос – това е времето, нашето време, моето
собствено. Обикновено се опитвам да разкажа историята за преходността на
нещата и нейното приемане. За меланхолията, която обвива с пипала
изтичането на дните. Не знам дали успявам всеки път да разкажа историята,
но със сигурност на финала винаги се смея.

Антоан Дагата
768x432

Житейският фокус
Всеки ден се боря да запазя живота си луд, крехък и прекален.

В ничията земя между “новото и старото нормално”
Много съм подозрителен към удобната идея за нормалността. Аз прокарвам
собствения си път през света.

Моментът, в който си истински жив
Мога да ви кажа за онези моменти от живота ми, в които никак не се чувствам
жив: когато се налага да се занимавам с банкери, ченгета, счетоводители,
куратори и… фотографи.

Мечтаната историята през обектива
Няма история, която искам да разкажа. И не търся никакви отговори. Фотографията е просто претекст, за да мога да си играя със собствената си съдба.