За всекидневното зло на забравянето от Марта Монева

Твърдението ми не е абстрактно. Живея от почти три десетилетия в страната, люлка на Холокоста. Обикновено в люлката се раждат добродетели, но и злото е родено и люляно някъде.

Злото е банално, казва Хана Аренд. Съгласна съм с нея. Понякога си задавам въпроса на какво биха били способни хората около мен, ако ги оставиш или промениш законодателството.

Децата от кварталното училище лъскат периодично Stolpersteine, месинговите павенца, вградени в тротоарите пред домовете, от които са откарани и после избити евреи. Кметствата на Мюнхен и Париж отказват да позволят монтажа им, засега.

Точно където е била синагогата в моя град до Кристалната нощ, сега преминава оживена улица. Изумително градоустройство - път през храма, по две ленти във всяка посока. Преди 10 години градът издигна и мемориал в допълнение - две символични стени с имената на избитите евреи и по средата ежедневно хиляди автомобили.

Холокостът е възможен.

от Марта Монева

Фотографският фестивал ФотоФабрика открива осмото си издание с инсталация Минута мълчание (част от проекта Седмият милион) на 27 януари – Международният ден в памет на жертвите на Холокоста.

‍