„Сенките на забравените прадеди“ е възможна гледна точка към албуми, кутии или кашони със стари фотографии. Когато обаче фотографските архиви прехвърлят личното пространство, когато в тях се съхраняват забележителни състояния на забележителни личности, направени по забележителен начин, „прадедите“ придобиват статута на иконни образи, персонажи от патриаршията на публичното наследство. Те са част от паметта на епохата. За футболистите – това е образът на Гунди, за музикантите – Леонид Коган или Давид Ойстрах, за любителите на българската естрада – Лили Иванова или Емил Димитров, за театралите – Константин Кисимов….
Портретите на тези и на още много други личности са артистичното наследство на фотографа-художник Петър Папакочев. За неговото значение и за начина, по който е работел става дума в разговора с доц. Георги Лозанов и Георги Папакочев в предаването „ФотоФабрика – факт и фикция“.